Денят отново се забърза
поиска да докосне вечността,
видя доброто и към него се привърза
щастливи, покоряваха света!
Тъгата нежно се усмихна,
запя с най-милите слова,
дори и вятърът за миг притихна,
заслуша се във песента!
А някъде, превил коляно,
човек се молеше за своята душа,
разтворил бе сърцето си голямо
за малките, но истински неща!