20 sept 2014, 10:21
Малките неща...
Малките неща...
Наслаждавах се на малките неща!...
Бутилка вино, снежно-бяла зима,
пламъкът интимен на свещта,
милувчица от моята любима...
Къшей хляб в ръката на дете,
късно ято в небесата сиви...
Малкото!... Което ме зове
към мигове възвишено-красиви!...
Наслаждавах се на малките неща
и сляпо вярвах в чудесата!...
До онзи ден!... По-черен от нощта,
под воала пъстър на цветята
пътят ми преплете се с ковчег!
Най-малкият!... Сълзица чиста, свята...
Най-тъжният, оплакван от човек...
Кинжал в гръдта на Светлината!
Бутилка вино малка е да спре
от този миг душевната ми мъка...
И всяка следваща все по-добре
живота ми склонява към разлъка...
Нагарча ароматът на свещта,
погледи не вдигам към ятата...
До гроб намразих малките неща!
И спрях да вярвам в чудесата...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Нямам думи! Просто уникално! Моля се само да е лирическа действителност, да не ти се е случило наистина нещо лошо! Харесвам те!
-
Изплетена тъга...
-
Силно!Тъжно чувство!Разбирам те!Аз имам едно стихче- Горест- ако искаш прочети...Добре е да пишем дори и за мъката си, дори и да ни оценят като тъжни или нещастни! С уважение!
-
Боже... как ме натъжи, приятелю...
посече ме тази болка в стиха..
невероятно силно, докосващо.. -
Donnerjack (Донърджак) “Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
собствената си смърт.”
Иван Радоев
А вашата е просто...НЕПОВТОРИМА, УБИЙСТВЕНА! Апропо... Прилича повече на проза! -
Vorigus gerum, Джак!!!
колкото и слабо да ти се струва... -
Тъжно.Дилетантско и слабо. Джак
-
Наистина силно и болезнено...и така крайно, но и мъдро и красиво...както винаги в твоята поезия...прегръщам те нежно и аз...макар и само виртуално!
-
Аз свалям шапката, глава навеждам поклон пред тебе ще отдам .За този стих магия чиста...Направо пилигрим!Поздрав от все сърце!!!
-
Какво да кажа от мен. Другите са казали всичко. Просто е разтърсващо, когато нещо прободе оптимизма ти.
-
Топла прегръдка от мен, Агоп!
-
Тъжно...
-
Тук ще помълча...
Прегръдка! -
И аз те прегръщам, Мъдрецо!
-
какъв конкурс си спретнахте, Танче с Дочка...
нямам думи!!!
добри вълчи прегръдки и за двете ви! -
Какво е щастие? Една усмивка.
Приятелско обаждане в нощта.
Глас топъл. Майчина завивка,
даряваща любов и светлина.
А може би искряща радост,
проблясваща във детските очи.
Любов красива, нежна сладост,
романтика и сбъднати мечти.
Клонче с аромат на пролет...
Песен кукувича в утринта...
Слънчев лъч усмихнат в полет...
Щастие са... малките неща.
Старческа ръка докоснала те плахо,
с няма благодарност на уста.
за любовта получена на сляпо,
за жълтите стотинки във дланта.
Щастието... носи откровеност,
истинност, Вселенска доброта,
и душата, същността нетленна,
е в хармония. Излъчва красота.
Щастие са малките неща!
Прекрасен е стиха ти! -
уникална си, Доче!!!
благодаря ти! -
От кал били сме казват и повтарят...
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
изгубени мечти,лица и време...
Все мънички неща, които галят
слуха и погледа. Избистрят хоризонта.
Безносата се спуска като ястреб
и късче щастие отнася в ноктите...
Планетите се преподреждат куцайки.
(Вселената през болка оцелява)
И пак посреща всяко ново утро.
И пак със всеки залез се прощава...
Ех,Аги.Благодаря ти за емоцията. Разтърси ме. -
Неизбежният завършек на малките, пък и на големите неща!Но защо ли толкова много боли?!
Поздрави и от мен!Прекрасен стих! -
Думите са малки и безсилни, нямам такива, за да изразя преклонението си
пред болката ти... -
Покъртително произведение,разтърси душата ми!
-
Тежките загуби правят невидими малките неща... до следващото "проглеждане".
-
Разплака ме, но толкова хубаво си го казал! Благодаря ти !Бутилка вино малко е да спре !
-
двама сме, Валка...двама сме...
този за когото говориш, е добрия...
не ти трябва да опознаеш лошия, макар че лош няма при мене...
има зъл!!!
но това е друга тема, Усмивчице!
добри вълчи прегръдки за всички!!! -
Ти си някакъв, различен, извънземен вълк!
Няма такъв, като теб! Съвсем мъничко ти стига, да си щастлив. Ако поне всеки втори е като теб, светът щеше да е друг! -
ох, Танче...
знам, душко и ти съчувствам истински... -
Този стих сякаш е писан за мен.
Благодаря ти! -
благодаря на поспрелите се на моята страничка!
това все пак са думи на "лирическия герой"!
пази Боже да е нещо друго... -
И все пак има нещо, което лекува- думите на поезията, когато е
истинска, а ти си другаруваш с нея- пази я, с нейното усещане за света.Wali/Виолета Томова/ -
Силно и горестно!
Изплакано, докосващо душата и красиво! -
Разбирам! Но, може би след време... ше бъде всичко по-различно. Кураж!
-
Казват, че истинска смърт няма, само душата ни преминава от едно тяло
в друго тяло, но това, че не помним нищо от живота в предходното си
тяло, превръща това твърдение в нещо, което няма удовлетворяващо значение, щом не помним предишния си живот, какъв е смисълът от безсмъртната ни душа... Това е загадка, която никой не може нито да отгатне, нито да обясни логично ...
Много силен, талантливо сътворен и докосващ сърцето стих, Агоп!
Поздрави и от мен! -
Смъртта идва, за да ни научи кои са ценните неща в живота!
Силен , разтърсващ стих! Аги!! -
Без думи!
-
благодаря на всички, които намират време и за мене...
бъдете здрави! -
Невероятно силно и истинско!
-
В радостта от малките неща е смисълът на живота. Загубим ли способността да се радваме на малките неща, Бог да ни е на помощ.
Много красив и мъдър стих, Агоп!
Като светкавица падна върху мен:
"Кинжал в гръдта на Светлината!"
Изключителна творба, пред която буквално онемявам!
С преклонение за написаното, Мисана! -
Тъжно, горестно, силно!
-
Някои творби не се коментират.Съпреживяваш мълчаливо и това е...
-
Много силен стих!
-
Посичаш с думи, Вълчо!
-
Как искам дума топла да ти кажа -
да разледи скованото във лед!
Духът ти да политне като птица
събудена от скромния куплет!
И пак назад, но с мъдрост да погледнеш
към малките, но важните неща.
Живота на всеки е непредвидим.
"Бутилка вино малка е да спре
от този миг душевните ми мъки...
И всяка следваща все по-добре
живота ми склонява към разлъка..."
Точно това - не!Във всеки човек има скрита резерва от сили, които се задействат, когато ги призовем.Бъди силен и борбен!
Творбата ти е чудесна, но без тъга в този живот никой неможе да отмини.Възхитена съм от прекрасното класическо стихослужение!
Поздрав и стискам ръката ти! -
Много силно...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря!