Малкия принц

               Възрастните никога не разбират сами,

         а за децата е уморително все да им обясняват

        и обясняват...

                                             „ Малкия принц”

                                        А. дьо Сент Екзюпери

Две петлета се скарали

пред поповата врата...

...Спящата Царкиня гали

принц дошъл след сто лета...

...Много ли сме умни вече,

или нещо прегоря

щом красиво и далече

мило Детството умря?..

Кой без жал прогони Оня

Свят населен с чудеса,

а душите пъхна в броня

от увиснали меса!..

Кой възторга ни поиска,

уж на заем, а пък той

весел днеска ни се киска

и реди заупокой!..

Кой  в Живота ни хариза

тоя неочакван дял,

та мечтите като риза

стара хвърлихме без жал!..

Луд приятелите спирам

и крещя, крещя:” Поне

ми кажете, не разбирам-

ние ли сме или не!..”

...Детство, моля те последно

мило чудо направи-

вместо стъкълцето ледно

жар от утро постави

във сърцето и в очите

да не виждам крив Света

и отново със мечтите

да се будя в утринта...

Искам пак да ме владее

вярата ми в чудеса

и отново аз със нея

волен да се понеса!..

Слънце направи с бодили

на настръхнал таралеж...

...С дни отминали и мили-

скъпо мое, ще ли спреш?..

Носиш ли една светулка

в топла ечемяна нощ

и гергьовденската люлка,

и надежди с пълен кош?..

Откъсни едно глухарче

и духни го като свещ-

ха, опитай се, макар че

знай не ще го събереш

щото Вятърът е лошав

не разбира от добро

и в косите, дето роши,

вплита нишки от сребро...

...Две петлета се скарали

пред поповата врата...

... Детство мое, не разбра ли,

че със мене остаря!..

д-р Коста Качев