Объркан е за малко или смахнат.

И в делника е с новия си кат.

Полива под терасата лехите

и буди присмех у съседа си окат.

И не за хляб, за друго нещо гладен,

не казва думичка и никога не спори.

Световните проблеми са за други,

цветята са му слабост и опора.

Домът му е таван, високо във простора.

Дъждът дочува пръв и плахият капчук.

Поглежда като господ бог отгоре,

забързаният ритъм спира тук.

Когато тръгвам в мрак или се връщам,

човека виждам в светлина облян.

И става чудо - пренаселената къща

ме направлява като морски фар.

…