В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих,
че ми напомни изоставено дете.
Ала когато всички истини подпали,
видях в очите му, че Хаосът расте.
И май нарочно днес оставил е вратата
на Преизподнята отворена във мен.
Нахлуват мрачни мисли – дракони крилати,
а моят малък Дявол пляска възхитен. ...