13 nov 2016, 13:31  

Малкият мъж 

  Poesía » Otra
346 0 1

 Малкият мъж

 

Малкият мъж от малък не се предава,

когато татко му е тъжен, ръка му подава!

Той малък е но красавец голям,

има си приятелка, целува я и не го е срам.

Смел е брани батко си, а той е по-голям!

Малкия мъж е на Татко гордостта,

сега е ученик, учи се той ми е радостта.

Учи, срича, а все в играчките гледа,

пише букви, а в тетрадката ни следа.

Малък нинджа, направо супер герой,

размахва меч, ще спасява добрите от лошите Той!

Има време ще научи уроците си сега,

да е весело момче важно е това.

Този малък мъж има по-голям брат,

с това след време ще се чувства най-богат!

В този свят ще има опора голяма,

друг като брата в Живота няма.

Играят, скачат, викат и се смеят,

игри различни играят и дивеят.

Но важно е в Живота и да се учат,

така мечтите си ще сбъднат, ще сполучат!

А аз ги гледам отстрани с удивление,

и се връщам в детството си с умиление!

До малкия мъж стой друг малък мъж,

помагал е на батко си неведнъж!

А той, Животът ден след ден минава,

за игрите, приключенията им, само споменът остава!

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??