20 mar 2011, 13:37

Малко бягство... 

  Poesía » Otra
722 0 5

  Те, нощите и дните, се редуват 

 и някак си променя се света.
 При мен… еднакви са мечтите
 и  винаги един и същ съня. 
 Те,  хората, редуват мисли...
 Усмихват се, а после в тях - тъга. 
 Забързани пропускат часовете
 и молят се за непознатите неща. 
 Дали в стремежа за доволност
 не се унищожава любовта? 
 И само който недокоснат е останал,
 не знае  що е светлина. 
 Те, нощите и дните, се редуват.
 Така било е и така ще си остане.
 Поне за миг от времето се откъснете
 и полетете… красиво е… и не боли.                      

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??