8 sept 2013, 18:04

Малко и голямо 

  Poesía » De amor
610 0 0

Сутрин аз съм чаша кафе -
в ръцете ти
и блед, случаен минувач
от твоя сън.
Капчица целувка в ямката
на устните ти,
зрънце жар - от бурния ни здрач.
Парче ехо от стъпките
на нозете ти,
минута паднала изпод ръцете
на деня.
И само конец от кръпките
на дрехите ти,
онези другите -
на твоята душа...!
Аз съм толкова малко,
а ти си всичко
и пак някак си това ми стига.
Животът ми е хаос,
а ти си сричка
от възможността за ред скрита във стиха...!

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??