Не сте ли гадни, минимални хорица,
с продънени, изкаляни души.
На двайсет веч усещате умората
от гмуркането в тези дълбини.
На двайсет веч лица сте във регистъра.
Пари и работа, кафе и пак пари.
На двайсет веч сте толкова изтискани.
И май че постоянно ви се спи.
Че съществувате, го знам. Дали живеете
научи ли ви някой тоз’ урок?
От лицемерие и фалш ще да прелеете
А фалшът тумор адски е жесток. ...