Малко лудост
Пожелай си едно приключение,
с дъх на сол и на морска вода!
Там, където ще идем, със мене
никой друг не е бил досега!
Пожелай си едно приключение,
пожелай си безумна мечта,
но не тръгвай на път, щом не смееш
да нагазиш дълбока вода!
Мога силно, до край, да обичам!
Мога в шепи да нося дъжда,
по трънливи поляни да тичам
и за теб да докосна звезда!
Не очаквай вода до колене -
малко луда съм, но съм добра!
И когато се спреш уморено,
ще постеля килим от листа
с аромат на омайни градни,
с нежност мека на облаков пух.
Отмориш ли се ти, ще заминем
с теб далече, далече от тук...
Ако твойта пътека е друга,
по-добре не изричай лъжа!
Най-добре е сега да изгубя.
Ако искаш - тръгни си сега!
Аз владеея безмерните чувства
и със себе си нося страстта!
Нестинарска е моята лудост
и сама ще нагазя в жарта.
Нека въглени да ме опарят,
и плътта ми дори да кърви,
щом сърцето във тебе повярва
и душата от болка крещи!
Може и да съм дива, и луда,
но обичам, обичам така,
както силно аз мога да мразя -
чак до края! Дори до смъртта!
© Таня Ив Todos los derechos reservados