21 ene 2018, 20:59

Малко момиче 

  Poesía » Civil
2343 11 28

Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.

 

В късни нощи безсънна се взира
и с луната говори дори.
В отлетялото смисъл намира.
В изгорялото – още гори.

 

На годините – детски се смее.
В бели рози надежди тъче.
И ме вика в следите след нея –
да съм нейното светло момче.

 

Чудотворнице! Ах, не умея
своя бяг да обърна назад!
А сърцето си искам да сгрея
след последния жълт листопад...

 

Протегни ми ръка! Възвърни ме!
Може би още имам мечти.
Малко есенен, повечко зимен –
но за теб още летен почти.

 

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Каква душевна красота!
  • Благодаря Ви и аз, Тодорке! Думите Ви ме стоплят! Бог да Ви благослови!
  • Отдавна, много отдавна съм абонирала душата си за творчеството Ви! Досега е нямало стих, който съм прочела от Вас и той да не ми е паснал по мярка на душата...Благодаря от сърце!
  • Благодаря ти, Ирина! Законите на природата са за тленното тяло и не могат да повлияят на вечния дух! Точно затова паметта ми ще си остане малко момиче, което радва сърцето ми!
  • Взех да те чета наред,но не ще смогна наведнъж,много съм назад,но го правя с удоволствие...Говоря от първо лице...колкото повече години минават/смених думата "остарява",да е по-меко../,толкова повече душата живее с миналото и му се иска да навакса пропуснатото,но има закони на природата,за съжаление......Въпреки метафорите ти...
  • Благодаря ти отново, Люси! Нали знаеш, че за да открие бисер, човек трябва да потъне! А на дъното често има много болка!
  • Разчетох се с голямо удоволствие из твоята страница... намерих стари твои бисери, търсачо! Радвам се, че те открих. Стиховете докосват душата. За радост и за болка...
  • Радвам се, че този стих ти харесва, Люси! Истината е, че точно така усещам паметта си!
  • Прекрасен стих🌹🌻🌻🦋
  • Благодаря ти, Мария!
  • Прекрасна затрогваща творба! Аплодирам те горещо!
  • Благодаря ти, Албена! Думите ти ме усмихнаха!
  • Чудесен стих с много силен финал!... Поздравявам те. Ясене!
  • Благодаря ви, приятели! Няма да ви изброявам, за да не стане дълъг коментарът ми! Бъдете благословени, обичани и много щастливи!
  • Чудесийка си сътворил! Толкова лесно се чете... А финалът, въпреки зимния нюанс ме накара да се усмихна! Браво ти!
  • Много, много хубаво!
  • Красив стих!
  • Тя, и моята памет често е такава - малко момиче. Тогава най я обичам.
    Разкошно стихотворение, Ясен!
  • Прекрасно!
  • Ех, че хубаво! Насладих се!
  • Да, приятелю! Надявам се да остане силно и да пребори забравата!
  • Силно момиче!
  • Благодаря ви - Надежда и Латинка! Радвам се, че цитирате поантата на моя стих!
  • "Малко есенен, повечко зимен –
    но за теб още летен почти." – !
    Поздравление за стихотворението, Ясене!
  • Все едно виждам тук чувствата които бушуват и в мен,но по красиво и образно изказани
    "Малко есенен,повечко зимен-
    но за теб още летен почти."
  • Благодаря ти, Лакумпарсита! Ели, и аз искам паметта ми да остане малко момиче!
  • Интересно рисуваш паметта си, Ведрин!
    И нека си остане все малко момиче...
  • Вълнуващо!
Propuestas
: ??:??