nebezida (Ани Тодорова)
11 24
22 ago 2006, 8:28

Малко стихче за малките хора 

  Poesía
1461 0 6

Те  са паразитите в душата,

които всяка сутрин се усмихват,

но не за да спасят земята.......

 

Те са хората ,които вечно питат,

Дали си паднал или пък летиш в небето,

Дали си истински отчаян и потиснат

Или  мечтания таиш в сърцето

 

Те нямат цветове и не рисуват

Не искат да познаят тишината,

a само  болката в гласа ти чуват.

Те нямат сетива за красотата....

 

Те нямат истина и не сънуват................

 

Този стих не е художествено издържан,защото не видях нищо художествено в хората, за които пиша:}}}}

 

© Ани Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина нямам представа,защо е излязло 2 пъти.После чак го видях.Моля администратора да изтрие едно от двете!!!!Обикновено паразит ме прави бездействието,а въпросите с леко язвителна нотка ме правят саркастична.
  • Да,Ани,има и такива,които биха се познали в този стих!
    Поздрави,хареса ми!
  • Жалко за тези хора Ани!
  • Те гледат поглед вперили напред,
    ала не виждат.
    Говорят, не не казват нищо.

    Поздрави, Ани!!!
  • Определено ми допадна!
  • Хареса ми! Спонтанно, но тъкмо затова и истинно! Те заслужават да се огледат точно в такова огледало, каквото е твоето стихотворение за тях!
Propuestas
: ??:??