15 feb 2017, 22:58

Малко сутрешно убийство 

  Poesía » Verso libre
319 0 0
Мечтите ни,
разбити на брега,
нашата кръв – по пода,
краката ми –
треперещи на покрива,
черна котка ни пресече пътя,
но не се обърнах никога назад.
Убийството е надценено,
ако не е част от теб.
Ти умираш всеки ден,
когато празнотата ми е видима.
Няма как да ми помогнеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??