jollyroger (Коста Качев)
1543 16
14 may 2013, 8:19

Малкото цъфнало дръвче 

  Poesía » Del paisaje
504 0 7

 

 Малкото цъфнало дръвче

       ( лирична басня )

  

Внезапен вятър Утрото събуди,

запърха стреснатата Светлина,

надникнало зад облак се учуди

и Слънцето, а вятърът замря,

 

че толкова красиво разцъфтяло

бе Малкото дръвче във утринта-

за първи път облечено във бяло,

та  изненада даже Пролетта...

 

А малка птица долетя отнейде

и кацна там, и весело запя,

Дръвченцето свенливо се огледа-

на себе си подобно не видя...

 

Край него строги, сиви, горделиви

забравили отдавна да цъфтят

одумваха го злобни, завистливи

дървета остаряли безвъзврат...

 

Денят премина в радостна гълчава,

оная Птица много, много пя

и Слънцето се даже забавлява

преди да слезе в Долната земя...

 

...  Нощта дойде обаче с вятър леден

и с облаци звездите той закри,

и сняг докара, може би последен,

но побеля и въздухът дори...

 

Премръзнало дръвченцето осъмна

попарено от пролетния мраз,

а стебълцето му безмилостно огънал

бе вятърът със дивата си власт...

 

... А всички разкривени там дървета

обезумяли в старостта, или

във някаква безсмислена вендета

оглеждаха го радостни и зли...

 

Кога ли за последно те цъфтяха

погалени от топлият Южняк,

а в клоните им птиците гнездяха

и всяка пролет връщаха се пак-

 

тук никой вече, нищо не си спомня

забравено отдавна е това,

кората им е груба като броня

със сензори наместо сетива...

 

...А после долетя Оная птица-

за малко на Дръвчето кацна тя,

но не запя там малката мръсница,

а трепна със крила и отлетя....

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??