Hekredel (Христо Славов)
1524 419
6 sept 2012, 22:29

Малък етюд 

  Poesía » Filosófica
390 0 2

О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол...
И тича нанякъде той
да се скрие,
срамува се сякаш,
че сякаш е гол.

През рамо ни гледа
Върхът
от високо
и сякаш презрително
свива очи...
Присмива се сякаш
отдолу Потокът
и пак отразява
невинно лъчи!

А аз се почувствах
и слаб, и ненужен,
над мен планината
надменно  кръжи...
Но аз не се сърдя!
Дори съм изпружен!
Защо ли във мене
Душата тъжи?!
 1974 г. Белмекен

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??