На хиляди години разстояние съм. Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш. Там където няма звезди, които да Ти дават надежда- бяла и добра, и Дубарова няма, и Вапцаров няма, нищо няма. Тъмно, необятно- като Теб самия. Малък астероид, черна дупка или пък неоткрита планета. А аз съм далече, и пак виждам в тъмнината Ти- кратери, чернота,малки рози без стопани. Не ме моли да се покажа- Няма да Ти угодя отново. Върти се! Опознавай черното в себе си. Върти се около себе си! Ти-планета неоткрита, в космоса дълбок. И няма феи, принцове, лами, а само необятност. На съзнанието Ти. А то какво е? Черна дупка в черната дупка? Или недействащ вулкан от негативни емоции, изригващ всеки път, щом по-близо съм до Теб. Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти? Кoсмичен прах, покрил душата Ти- прашасала, занемарена. А емоциите са книгите по нея, пожълтели, с аромат на стари листи, с избледняло мастило. Омръзна ми да съм читател. Отсега нататък аз ще съм Твоята библиотека, а Ти ще си редовният клиент. Воала, плането необятна!
Благодаря ти, Галя
Наистина е интересно, дори аз самата като го чета, всеки път ми се струва различно. Посланието ми, в сърцето ми, към този, който си играе с него.
Благодаря ви.
"Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш...Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?...Омръзна ми да съм читател." Това ме грабна! Поздравления, Гале!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Наистина е интересен...
Поздрав!