Свършва уж, пък се напъна.
Виж го ти какъв инат!
Снежни дипли пак разгъна,
пак показва нрав чепат...
Но ще е от ден до пладне.
Де ти сила? Ще заспи.
Докато снежецът падне,
ей го – вече се топи.
Че сестра му е припряна!
Долчини и равнини
с китна пролетна премяна
бърза тя да премени.
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados