Закачливият вятър оплел си е люлка -
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда -
тежко лятото. Да си почине.
И жужат покрай него пчели мармаладени
с пеперуди мастилено сини.
Нощем има комети, планети, простори,
над дървото, с корона разтворена.
И звезди са накацали. С тях една сова спори
за Луната. И е все ококорена.
Този свят е красив. Трябват само очи
и сърце, преизпълнено с обич.
Един орех зелен, прозорец, мечти
и голяма душа. Нищо повече.
© Деа Todos los derechos reservados