Мама

13 nov 2012, 13:03

Poesía » Otra

601 0 4

На жената, която ме отгледа

Мама сега е само снимка.

Присъствие недоловимо.

На млади вейки нежен шепот.

Самотен вик на тъжен вятър.

Пътека е в гората мама.

И песен на нещастна птица.

Разсъмване след нощ беззвездна.

Следи от дъжд по мойта буза.

Това е мама. Съществува

във мислите ми постоянно.

Във спомените приютена

и във смеха на дъщеря ми

живее мама неизменно.

И чака ме. Ще ме посрещне

във някоя студена сутрин,

във мрачна януарска вечер

или във слънчев предиобед.

Ще ù разказвам как сме вкъщи,

а тя за всичко ще ме пита.

Ще я прегърна дълго, дълго

и... вечно с нея ще остана.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.