Мама

3 abr 2012, 15:48

Poesía » Otra

816 1 0

Ранно утро. Тишина.
В стаята е толкоз тихо,
открехвам бялата врата,
а мама спи, дори не диша.
- Мамо, миличка, стани,
вече слънце е огряло,
отвори очи и погледни
своето момче голямо.
Майка му мълчи. Не отговаря,
а момчето тихичко стои,
вика татко да го пита
майка му, защо мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мама

Искате да прочетете повече?

Propuestas