16 oct 2012, 17:47

Мамо 

  Poesía
821 0 4

Една-едничка си ми, мамо.

Една-едничка на този пуст свят.

Една-едничка, но със сърце голямо.

Топли чувства в теб ехтят.

 

За мене, мамо, залъка от устата си даваш.

С мене, мамо, за богатство без край

пак не се разделяш.

Благодарна за което съм ти, мамо.

Благодарна.. това го знай.

 

Но и аз, мамо, не ще те оставя сама.

Угаснала и тиха, седейки в тъмнина.

За тебе, мамо, всичко ще направя.

За тебе със живота си ще се разделя.

 

Без тебе аз не мога да живея.

За твоята прегръдка всеки миг копнея.

И когато дойде денят аз без теб да съм,

това за мен ще бъде краят.

Ще викам, ще се моля

да е просто сън.

 

Благодаря ти, мамо,

че човек от мен направи.

Благодаря ти за всичко.

Благодаря за топлите спомени,

които в мен остави...

© Борислава Д Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??