Маргаритина любов
Откъсвам маргаритка бяла
и почвам бавно да броя,
във листчета аз станах цяла,
но все не ми се падна - ТЯ!
Любов, дали ще те позная,
прашинкова, каквато и да си?
Броя. За дълго ли - не зная,
а ароматът сякаш ме опи!
И нека вече да те има,
че няма маргаритки цели,
през лятото потърсих те. До зиме -
дано сърцата наши се открият!
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
с обич, Таня. Хубаво е!