Аз съ върнах, Маро! И къко дъ видя?

Роднуту ми селу къту никрулог!

Ублипену цялу с ръзнуцветни книги,

нъ куиту пиши: "Искам твоя Вот!".

Нигръмотни, Маро! ЖИ-ту изтървали!

Къндидати многу. Пишът и липьът.

Сички силну вярвът, чи съ ги избрали

и черпят пу кибапче и пу къс кумат.

Гледъм ги с кустюми. Сякъш ши съ женят.

Пулицаят същу съ глъвил зъ кмет.

Аз гу зная, Маро, чи е със прублеми.

Вместу дъ ги махни, чакъ луд късмет.

Утбруявъм, Маро, сички къндидати...

Други в селу нямъ! Кой ши изпрустей?

Аз аку глъсувъм, начи съм изпратил

някуй зъ зъплатъ и пуртфейл дъ вей.

Аку кажъ Пенъ - Митъ ши съ сърди.

Аку кажа Петър - Павел ши скимти...

Попъ същу искъ в селу дъ е първи 

и месту свищичкъ - църквътъ гури.

Даже дяду Митю, дет умря в трънакъ,

гледъм гу стипосън с дигнъти ръце.

Аку избирът гу - Боже, ко ни чакъ...

Той кът сички други, нямъ веч сърце.

Ти пък, милъ Маро, уж си убъвицъ.

Що ни съ изфотъ кът съдиш пипер?

Другу нещу е дъ имъме кмитицъ.

Вместу с врътувръзкъ, дъ е със чимбер.

И къту спичелиш, дъ нъпрайш суфрътъ

и зъ цялу селу дъ дъдеш бънкет.

Не с пъри държавни, ами ут мъзътъ,

дету е прухладну и си имъ ред.

Твоятъ туршия, Маро, нямъ равнъ.

Буриту с ръкия - чуден иликсир...

Троскуту с мутикъ саму аку грабниш,

Бог ши тъ въздигни и зъ Свой кумир.

Маро, ши си одя! Кофти е у селу.

Сички съ слудели. Драпът зъ влъстта.

Зъ кокълъ съ зъби, живу и умрелу,

а пък буринясвъ Роднътъ стръна!!!