пак харипотърски работи
Лъжец бих бил, ако ви кажа,
че смел съм бил, храбрец… или пък лъв.
От страх във трудност да не се окажа,
подписах смъртната присъда с ваша кръв.
Животът ми не струваше стотинка –
такъв опропастен, обезличен.
Но твърде скъп ми бе, за да загина,
а мракът криеше ме, макар да бе студен.
Бях в безопасност. И не осъзнавах
как всичко свято сам унищожих.
На тъмнината всичко свое дадох –
на позора нещастния жених.
А Хари – с прошка той не ме дари,
не го виня – не заслужавам.
Но живота ми опита да спаси…
минутка повече не ми остава.
А съвестта осакатена спори
с боязънта, довела ме до лудост.
Да ви прегърна за последно моля.
Да ви целуна с устните на Юда.
© Мария Todos los derechos reservados