Хари Потър.
Джеймс Потър.
Аз не бях точно принц на бял кон
и за рицар със броня не ставах.
Не бях за представата „съпруг, деца, дом”,
но за теб и живота си дадох.
Не те приспивах повече нощем
и не хванах с теб за първи път влака.
Понякога страдах – и страдам аз още,
като се сетя как заплашва те мрака.
Колко години растеш ти без мен…
На седемнайсет си вече – мъж, не момче.
Някой друг пя ти „Честит рожден ден” –
аз само някога те държах на ръце.
А сега съм принуден да гледам безмълвно
как уверен вървиш към смъртта.
Как се вдига там пръчката и със думите стръвни
се прибираш при нас, у дома…
Ала ти победи. Ти надви и смъртта.
Всичко лошо сега ще премине.
За теб е ред на живота. На любовта.
Да можех да ти кажа „Гордея се, сине”!
© Мария Todos los derechos reservados