Небето плаче с майски сълзи,
които чаткат с налчета върху мига,
под чийто покрив съм се свила.
Доскоро бях мишена на страха,
сега събирам празните му гилзи
и пея марсилезата на любовта.
Не ме е страх, не ме е страх!
Защото пак е пролет
и аз, макар да съм невзрачно цвете,
почти незабелязано от сетивата,
с една тъй скромна роля у света -
пак ще цъфтя! ...