22 mar 2022, 9:25

Март 

  Poesía » Del paisaje, Verso libre
434 0 0

Разпукаха напъпилите праскови
на пук на мартенския сняг.
Напука се тъгата ми по зимата
и пукна бодро пролетна зора.
Изтля ми болката в камината,
изгаснала през февруари;

 

Цъфти бадемът под балкона,
излюпи бяла пеперуда.
Поех дълбоко дъх и скочих -
понесох се високо на гърба ѝ.
Чувствам, пролетта е време
за нови дъхави любови.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??