МАРТЕНСКИ СНЯГ
Беше топличко навън и Слънчице засмяно,
така жадувано и чакано след зима зла,
огряваше ни ласкаво, а в двора рано,
кайсийка младичка разтвори се за пролетта.
Неопитна бе, а и сезонът бе ù първи -
де можеше да знае, та дори и на шега,
че старата баба Марта може да се сърди,
изтупвайки си дрехите дебели от снега.
В миг посърна сърчицето доверчиво, младо,
нечакано попарено от мартенския студ.
Но само теб ли ослани, миличко, предраго? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse