Марти знае, че напролет
баба семенцà сади
и от бобченцата малки
едър плод ще се роди.
Тази чародейна баба
няма пръчка като фея,
а мотика чудновата,
и вълшебства прави с нея.
И нали обича баба,
и мотика му приляга,
Марти дупка изкопа,
предоволен се засмя.
Бабините си галоши
тайно посади в земята,
после, потен и разрошен,
да пораснат ги зачака.
Ала пустата му баба
все се чуди и се мае:
„Марти, моите обуща
де са, никой ги не знае!
Ще си купя утре нови,
боса няма как да ходя!”
Марти малко порева
и за всичко си призна:
„Исках да пораснат здрави,
като старите кафяви,
не едни, а десет броя,
бабо, всички да са твои!”
© Нели Господинова Todos los derechos reservados