Машина за спомени
Рисувам си сърца
и слушам песен за любовта.
Твърде емоционално ми е в този ден.
Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен.
Вече спрях да ни наричам с общото "ние".
Вече спрях да се лъжа с онези мечти.
Мечтите, които имах за теб и мен.
Мечтите, които останаха в машината за спомени.
А времето лети неусетно.
Понякога връщам се назад и лутам се в спомени.
И повярвай, страшно е болезнено,
когато слушам песните, които заедно слушахме преди.
Всяка песен разказва наша история.
И всеки спомен удря силно моето сърце.
И понякога наивно вярвам,
че не всичко приключило е.
Признавам, още мисля за нас.
О, извини ме! Забравих, че сме просто аз и ти.
Трудно е да го кажа,
но нашата любов остана в миналото
(а миналото трябва в миналото да стои...)
© Мария Костадинова Todos los derechos reservados