Препуска времето и аз с клавиша
команда давам: Стоп! И ето – Той,
из джунглата след бяга тежко диша
до плячката си млад ловец – герой.
Пред пещера голяма в мечи кожи
жени лежат на слънцето в нега.
Тях ниските чела не ще тревожи
проблема им – прехрана – за сега.
Машината на времето пак тръгва.
На пулта ú натискам друг бутон
От шока ме видение изтръгва –
звънтеж на меч, на войн предсмъртен стон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse