Вечерта се спусна прозрачна и синя,
забулена в одежда от мека топлина
в тишината ухайна себе си откривам
и разговарям тихо с моята съдба....
Не си ми майка, а си като мащеха.
Дадеш ми нещо, вземаш си го двойно.
Но не се оплаквам, ти не ме плашиш.
Аз те обичам и приемам спокойно.
И благодарна съм за всичко до сега.
В нещастие никога не ме изоставяш.
Не прерязваш моите крехки крила,
Мечтите ми, макар и късно изпълняваш. ...