7 abr 2007, 22:48

МАСКА 

  Poesía
700 0 13
Усмихната, добра и доверчива,
събрала на сезоните цвета,
тя често на лицето ти застива
като преграда между тебе и света.
Зад маската прозира свят различен:
стаени болки стискат зъби здраво.
Там няма място за благоприличие
и истини в сърцето стрелят право.
Душата ти отвътре се разкъсва,
разпъната между любов и съвест.
У тебе мили спомени възкръсват
и в грижите ти тежко се препъват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??