Маска

16 feb 2011, 16:22

Poesía

484 0 0

Маска

Шегувах се, когато болка ме гризеше

и плачех – смеейки се...

Научих се и в клетка да живея,

и да съм пак свободна...

Знаех да обичам – ненавиждайки...

Не търсех срещи и навреме се сбогувах,

научих се обиди да не помня,

силна да съм – с близките си хора,

от приказния свят – в реалността

да се завръщам...

И никога аз

Маската си да не свалям!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.