Дори да говоря неистини,
дори да крещя обиди.
Сякаш да те мразя,
сякаш да те газя.
Дори да мразя лицето ти,
дори да бягам от погледа ти.
Сякаш със злоба е облян погледът ми,
сякаш не спира да прикрива болката си.
Така да изглежда през очите ти,
да заключа вратата към сърцето ти.
Сякаш да мразя деня - запознал ни,
сякаш окървавявам плътта ти.
Така да изглежда отстрани,
да се усещат болезнени стрели.
Дори да те съдя много високо,
дори да те презирам дълбоко...
Може би е закъсняло,
може да се е предало -
сърцето на маската фалшива,
на облика, на злобата - Нежива.
Дори сърцето да крие добро,
за теб ще изглежда зло.
Дори да те обичам
в теб не се повече вричам.
Дори да те сънувам,
дори за теб да тъгувам.
За теб ще е лъжа,
за теб ще е измама.
Не ще видиш моята болка,
не ще усетиш моята любов.
Не ще помислиш за мен,
не ще ме видиш вече нито ден!
© Александра Николова Todos los derechos reservados