Дъждът вали.
Нощта е тъжна.
По миглите и
капки от сълзи
да бих могъл
с ръце
да я прегърна
ще и прошепна:
"Не си самотна ти".
Безпаметен,
стъпките ме водят
по заличените
от времето следи
където сенките
от миналото бродят
вглеждам се
това сме Аз и Ти.
Водата,
Маската размива
и стича се по мен
сякаш че кърви
цял живот
се правеше щастлива
сега се вижда
колко ме боли.
Януари,2019
варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados