маските, вързани с копринени шнурове, домина, зад които се крият милиони лица... Неистински - зная - са хората, шутове. Маските с трясък ще паднат сега!
Какво ще открият след това преобразяване? Кретени или смирени и мили души? Или от дългото, ревностно носене всеки е претопен в своята маска? Дали?
Усмивката нечия стои поизмъчена от дълговременен, здрав стоицизъм. Но всъщност душата му знае добре как са се борили в него тъга, егоизъм...
Ухилена физиономия, зъби издадени - неистинска радост и притворен, благ нрав. Но, ето я хищната, животинска муцуна, готова да захапе нечий непокрит врат...
Маските падат... но само в съня ми. Само в него се случва това.
Разбудена, пристъпила в утрото ласкаво, разминавам се с хора, облечени в тях. Ще се ръкуваме, ще се прегръщаме, но никой не знае какво се крие зад всеки от нас.
Много е философско и истинско, човешко! Като се замисля- без маските едва ли света би бил по красив... ако на лицата е изписана болката, която често прикриваме с усмивка! Кой знае... ?!
Здравей Пети!Всички имаме маски и не една,а няколко.Ето например:душата ти плаче,а си налагаш усмивка,срещаш просяк-показваш безразличие,вътрешно се бунтуваш,а свеждаш поглед в смирение така,че ние всички волю или неволю участвуваме в този маскарад.
Поздрав за текста!
"Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега!"
Тези маски!
Носят си ги хората и ревностно ги пазят, не ги смъкват Петинка!
Поздравления за хубавият стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.