12 ene 2010, 13:32

Маскарад 

  Poesía
1098 0 4

Маскарад

 

Виелица вее навън и в душата.

Засипва със преспи от сняг...

И губи се бавно, със мисъл позната,

сърцето и целият свят.

 

И болката - моята стара позната -

прекрачва пак немия праг.

С одежда красива и цяла в позлата,

сияе тя в белия мрак.

 

И двете напускаме днес маскарада,

далече от шумния свят,

където съм истинска. Маската пада...

Не мога да бъда свой враг.

© Илияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??