Вече свърши маскарада,

вярвам, знаеш го и ти.

С риск лъжата да пострада

във очите ми се взри.

Там ще видиш себе си оголен

и от грижи глупави на делника спасен,

за бъдещето чуждо безпокоен,

но от сладка болка на блаженство покосен.

Там ще видиш ярки своите миражи

страсти, светли блянове, любов, мечти,

на душите наши те са верни стражи

и пазителки от страшните злини.

Да, в очите ми пошлостта ще блесне,

лудостта на грешния ни свят.

Знам, страхът ми много ще те стресне,

та нали тези страхове и в тебе спят.

Вече свърши маскарада.

Просто маската свали!

Тя едва ли ще ти трябва...

Виждаш, вече сме сами.