Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи,
една срещу друга, изправени в смут.
Захвърлили вече ненужните роли,
те гледат се в упор - с виновност, със бунт.
Стената защитна, от фалш благовиден
разбита, прогнила в краката лежи.
Последното късче от спомена свиден
е толкова малко, а колко тежи!