Мастилена следа

17 mar 2010, 13:59

Poesía » De amor

777 0 10

Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа,
кръвта ми е мастилена следа...
Болезненият стон на оптимиста
се спира ò заключена врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мастилена следа

Искате да прочетете повече?

Propuestas