По Матрицата бавно се движа
и когато погледна встрани
тя ми казва – Поспри, нямай грижа!
Тук е писано всичко, чети!
Ако искам за малко да кривна,
да почина за кратко поне,
тя преглежда съдбата ми дивна
и ме спира – Ей ти, накъде?
Ти сама си избрала пътека,
и по нея не виждам цветя,
Няма нужда да бързаш, полека!
Аз за всичко до теб ще следя! ...