13 jul 2013, 19:50

Мечешка история 

  Poesía » Otra
568 0 11


Мечешка история

 

Казах. Май на глухите ти уши

да не ходиш в гората далечна.

Сигурна бях- за лошата мечка.

Не успях да те спра. Срещна

я. На онази стръмна поляна

и сега ще лежиш дълго с гипс

на крака, а пък аз ще изплаквам

с очи онова, от което измъкване

няма. Оздравявай! Другото е

мираж, позлатен от лъчите

на слънцето. Премигни през

сълзи и не бързай да стигаш

Отвъдното. Остани в моя свят.

Преподреждай му всичките

пакости-твои са!- подарих ти

ги, но не бързай. За “там”.

С всичките си къдрички

за този свят те завързвам.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??