Не ми будете всичките мечти!
Една ми стига – нека да е чиста!
Като дете отглеждам я почти,
венец ù вия, слагам ù мъниста
и пазя я от дръзки, зли очи.
Завивам я със нежно одеало.
И песни пея – да не ù горчи
страхът, грехът. Обличам я във бяло,
измислям си я млада и добра.
Във шепи си я нося като цвете.
Докрай едва ли ще я разбера,
но тя ми стига. Не, не я будете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse