Нежният полъх на вятъра

донася шепота на звездите

в безкрайната тягостна нощ.

А исках за теб да не мисля,

без спомен за тебе роден.

Само исках да бъда обичан,

да бъда от нежност дарен.

Да можех до мен да те имам,

от любов да бъда сломен.

В полумрака на догаряща свещ

да разказвам за красиви неща.

Коленичил, да пея песен една,

 не изпята от никое тяло.

Да бъдеш сияйна красива дъга,

заспала на моето рамо.

Но  остана си само мечта,

скрита  в дълбоката рана.