Деница (Деница Ангелова)
99 219
5 jul 2018, 23:50

Мечта 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
888 2 9

 

Розов облак от сладък памук

се разплака по залез и рече:

„Да избягам как искам от тук!

Но морето е толкоз далече…”

 

Щом разбра босоного врабче,

скъса своето сиво елече:

„Ех, да имах по-силни криле…

че морето, е толкоз далече…”

 

Развълнува се старият дъб

на пристанище вечно обречен:

„Ще пресъхна наесен от скръб

по морето, а то е далече…”

 

Две светулки обърнаха гръб

на брега от реката изсечен:

„По-добре да сме блеснала стръв,

но да видим морето! Далеч е…”

 

Изведнъж тишина се скри.

Чу ги вятър стремглав, но сърдечен.

„Ще ви пратя от своите стрели.

Не е толкоз морето далече!”

 

И врабчето на облак качи.

В лист от дъб две светулки понесе.

Морски бриз шепа сетни мечти

на вълните далечни занесе.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??