Мечта

27 ene 2019, 16:53

Poesía » De amor, Odas y poemas, Verso libre

911 4 1

Ето, че отново дойде вечерта,

аз пак стоя сама в тишината,

а навън бялата луна

неуморно огрява земята.

Как се случи това не зная,

и тази вечер си мисля за теб.

Защо ли не мога да спра да мечтая,

за свят, в който ти ще си вечно до мен.

Но времето безмилостно минава,

и тъмна, и студена е нощта.

А мечтата си остава,

просто една несбъдната мечта.

Надявам се стихотворението да ви хареса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.