Да бях супермен – стоманолеяр бързо бих станал.
За да залея със стомана целия свят.
Ще залея равнините, сетне-Балкана,
ще залея гората и Големия Брат.
Защо със стомана - смее се мама?
И е права-ресурс си е тя- много търсен дори.
Още повече, че тъдява много я няма. Дефицит си е.
Струва много пари.
Отговарям и простичко - за да стана железен.
България ще е също желязна страна.
Всеки един-другиму ще бъде полезен.
С желязно си здраве и желязна ръка.
Ще изчезне и лошото - редът ще бъде железен.
Казана дума - ще бъде желязна и тя.
И каквото и колкото да ни бъде говорено –
няма да влезе в желязна глава.
Решил съм го, избрал съм го вече,
но спира ме мама със своята мисъл сега:
-Как ще премахна завинаги нея –
вечно коварната тиха ръжда…
© Иван Иванов Todos los derechos reservados