Малка къщичка, стаена в бяла пухкава прегръдка,

пуши, тихичко, небрежно,

И подканя ме, ела!  

Що си тъй самотна ? 

Тук съм само днес, сега! 

И поемам аз, омаян 

а кристали разпилени по полето, 

малки духчета игриви,

поднасят ми последни слънчеви цветя. 

Как успя да съхраниш дъха си , 

в сто годишни времена ? 

Таз камина дето пука, 

тлеят в нея що истории, любов и патила ?

Зная аз, жадуваш глъч и смях,

но днес съм сам,

обещавам ще те топля, 

ще споделяме двамина таз една съдба.

Малкото прозорче, дет блещука , 

кат вечерницата във нощта, 

То разкривало е всичко -

слънце, бури, дъждове , 

И рисувало картини,пъстри, 

с ярките сезонни цветове.

На верандата широка, неведнъж ,

поглед натежал от болка,

е пронизвал хоризонта ,

и изслушвал търпеливо всяка капка дъжд. 

Тук се спирам за последно, 

Ще изпия всички спомени красиви,

Ще изчакам тлеещия въглен да угасне,

ще застина в тез картини сиви,

ще потъна в багри и мечти.