ето и второто ми стихотворение

Мечта

Имаш ли си ти мечта?
С тоз въпрос давам начало на речта.
Чудя се как да продължа.
Щеше ми се всяка една да уважа.

То се е видяло че ще пиша за мойта,
а в някое друго произведение ще уважа и твойта.
Незнам каква да ми е римата,
за мечтата ми - неизпълнимата.

Искам всеки в по-добър да променя,
въпреки че от опит знам - невъзможно е това.
В сърцето ми е само добрина,
на която често се отвръща със злина.

Всеки гледа собствения си кеф,
затова живота ни е като кенеф.
Дори неможем и да сме си верни,
може би защото и душите ни са черни.

Ако всеки гледа на нещата с доброта,
значи се е изпълнила моята мечта.